„А вие, братя и сестри, бяхте призовани от Бога да живеете в свобода. Но нека свободата ви не бъде повод да угаждате на грешната си плътска природа – вместо това с любов служете един на друг.“ Галатяни 5:13
Това предупреждение апостол Павел отправя към всички християни и лидери, влезли в коловоза на традицията и личния комфорт, живеещи по-скоро егоцентричен живот, търсещ удоволствия и напълно или частично пренебрегващ волята на Бога. Също и към други, които са се разочаровали от фалшивите „християни“, и са се отказали да търсят и да следват Бога на 100%, като в резултат на това също живеят в грешната си плътска природа. Апостол Павел в Галатяни дава работещото решение и за двете групи – ходете в Духа, чрез постоянно следване водителството на Святия Дух. Ако ходим в любов, ще бъдем предпазени от душевната проказа на хладното християнство и ще имаме удовлетворението и пълнотата, които не можем да постигнем сами.
„Аз съм лозата, а вие сте пръчките. Който остане в Мен и Аз – в него, ще даде много плод, защото без Мен не можете да направите нищо. Ако някой не остане в Мен, ще бъде изхвърлен като отрязана пръчка и ще изсъхне. Такива пръчки се събират и се хвърлят в огъня, където изгарят.“ Йоан 15:5,6
Тук не става въпрос, че Бог ни е направил неспособни и недостатъчни да свършим нашите задачи по човешки, а че Той има по-добър път за всеки от нас, ако Го следваме. Също така само по този начин Той може да ни защити от дявола. Във всеки новороден и посветен християнин има плод на Святия Дух, който отблъсква всички атаки на Сатана. Плодът на Духа, описан от Павел в Галатяни, включва любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, себеобуздание. Без преобладаващото присъствие на този плод, няма истински живот. Сам по себе си той е изворът на живот и удовлетворение вътре в нас и ни дава имунитет и защита срещу духовните отровни стрели, с които дяволът ни атакува – страх, съмнение, завист, злоба, непростителност и т.н.
Бог не ни обича повече или по-малко в зависимост от нашите дела, Той изисква единствено да повярваме в Исус, Когото Той изпрати!
„Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“ Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е (друг превод: „Това е Божието дело“) да вярвате в Онзи, Когото Той изпрати.“ (Йоан 6:28-29)
Само така ще разберем огромната Му любов към нас и ще отвърнем с любов от наша страна. А единствено делата, извършени от любов, имат стойност пред Бога. В Римляни 12 глава 1-3 стих апостол Павел ни казва, че служението ни пред Бога се изразява в обновяването на нашите умове, съобразно с вярата, която всеки има в Бога. Това е служението, което Бог одобрява и ако някой мисли, че служи на Бога, като поучава, свири или пее, а в труден момент, няма достатъчно вяра, за да уповава на Бога за разрешение и изходен път, а си служи с похватите и методите на този свят, той заблуждава сам себе си. Вярата и упованието в Бога трябва да са неизменни спътници за всеки човек, наричащ се с Името на Христос, за да има Плода на Духа и да върши делата на вярата с любов.
Юлия Матеева
Последни коментари