Курс по рисуване – Хасовица ’09, със снимки от полите на Родопите

Image and video hosting by TinyPic

Лекционен материал
 
Изобразителното изкуство предава много точно идеите, емоциите и чувствата на художника, който изразява с рисуване това, което е във въображението му. Изобразителното изкуство, както и всяка друга област изисква талант, но и много труд. Когато художникът има вдъхновение и желание да излее така да се каже нещо на белия лист, трудът е сладък и след това неминуемо следва удовлетворението.

Има многобройни техники, с най-иновативните бои, релефни, блестящи, със звездички, с различни примеси, но, както знаем не всичко, което блести, е злато. Има няколко на брой техники и когато се борави с тях умело, всяка картина неминуемо може да се превърне в шедьовър. Основните техники ще разгледаме в три глави:

1. Геометрия на картината
2. Похвати за умело боравене с черния молив
3. Правилно боравене с цветовете

Колкото и голям да е таланта при използване на техниките, една, нарисувана така да се каже само по задължение, творба не би заинтригувала никого. Много е важна живата идея и вдъхновението или всеки да намери точно това, което за него е ценно, скъпо, красиво. Навремето, когато нарисувах две от картините си, много ми харесваха големи поляни, пълни с цветя, изпълващи цялото платно, както и кон с развяна от вятъра грива, препускащ на свобода. Това, което желаете да нарисувате, е вътрешна потребност, а рисуването е изразното средство, чрез което изкарвате навън тази своя потребност, казвате нещо чрез своя опит, чрез своето усещане за света около вас.

Така че същественото е всеки да усети това, което е от особено важно значение за него самия. Тогава започва подготовката с похватите, средствата и техниките, които използваме, за да приведем това, което е във въображението ни в картина, в творба, в нещо, което другите могат да видят.
 
1. ГЕОМЕТРИЯ НА КАРТИНАТА

Първата стъпка е да преценим как да разположим основните елементи, които искаме рисунката ни да включва – това, което в изобразителното изкуство наричаме композиция. В много случаи разположението на основните елементи е най-добро, когато те са разположени в следната схема:
 
Image and video hosting by TinyPic
 
Това е така нареченото правило на третините. Чрез него са определени първите места, по които окото се плъзга, когато се погледне една картина или местата, на които погледа се спира. Забележете, че основните елементи в картината, която използваме за образец по-долу, не са разположени в центъра на картината, а са фокусирани в следните точки – Долна Дясна, Горна Дясна, Долна Лява и Горна Лява точки. Двете най-добри събирателни точки са Долната Дясна и Горната Дясна, тъй като обикновено очите се плъзгат от долния ляв ъгъл на картината, към центъра до дясната Долна и Горна „горещи” точки, за да се съсредоточат върху основния обект в картината. А „Златното правило” за най-доброто разположение на основния елемент е в дясно върху най-видимата Дясна точка. В допълнение останалите елементи са разположени близо до останалите събирателни точки (например птицата), но не и върху тях, защото това би създало конкуренция за основната събирателна точка.
 

В добавка към правилото на третините и на това „Златно правило” има и други правила на така наречените приложени фигури в зависимост от това какви елементи рисуваме и в зависимост от линията, по която ги разполагаме. Такива фигури биха могли да бъдат правоъгълник, триъгълник, кръг и други, както в картините по-долу:

Image and video hosting by TinyPic
 
Image and video hosting by TinyPic
 
В тези случаи също важи правилото на третините. Това са само фигури, които използваме за по-хармоничното разположение на основните елементи и когато самото им разположение е подходящо да се оформи по съответните фигури.

Тук е мястото да кажем какви са техниките и при рисуването в перспектива, тоест в дълбочина. Има няколко фигури, които се получават, когато застанем срещу обект, нарисуван в перспектива. Първата фигура е триъгълник. Тя се получава обикновено, когато рисуваме пътека, както пътеката в картините ми по-долу.
 
При рисуването на пътека в перспектива, тя се разширява, когато е нарисувана по морето, огряно от слънцето и се стеснява, когато е нарисувана в планински пейзаж, в който постепенно се отдалечава от погледа. Когато искам да нарисувам цветя, например хризантеми, рози и др., подредени в редица, как биха изглеждали те в перспектива? Получава се фигурата на трапец, както може да се види много добре при маргаритите в картината по-долу и във видеото. Това са естествено оформящи се фигури и е добре да се имат предвид за съразмерния и реалистичен подход при оформянето на преден и заден план.
 
2. ПОХВАТИ ЗА УМЕЛО БОРАВЕНЕ С ЧЕРНИЯ МОЛИВ

Когато рисуваме с молив, предимствата са големи. Можем лесно да контролираме щрихите, линиите и пълнежа; понякога е нужно само лек акцент, за да се оформи един много ефектен елемент, който с бои или пастели би изисквал много повече усилия. Основното е да начертаем първо мислено в съзнанието си какво искаме рисунката ни да включва. От там започва всичко. След това – какви са правилата за една добра рисунка? Важно е да се рисува с малки стъпки, т. е., вместо да направя чертата бързо и рязко, аз бих я направила по-бавно и внимателно, когато искам тя да бъде основна и по-дебела, или постепенно оформяща се, когато искам да направя пълнеж или допълващи щрихи, но винаги сигурно и след като предварително сме си представили как трябва да я нарисуваме, леко в началото, след това удебеляваме. Рисуваме с мек молив за уплътняване на основните щрихи и с твърд за фините и прецизните. Когато първоначално очертаваме формата на фигурата, която искаме да нарисуваме, също използваме твърд молив. 
 
Друго, което е съществено при рисуването с черен молив, е противопоставянето на кривите. Много добър и спиращ погледа ефект се получава при използване на противоположни криви в черно-бялата рисунка. Тази техника се наблюдава при рисуването на лице и на човешко тяло, където в повечето от случаите наблюдаваме криви, а не прави линии, противоположни една на друга. Забележете противоположните криви, описващи веждите и кичурите коса в рисунката по-долу, създаващи плавно и хармонично, но същевременно интересно взаимодействие на отделните елементи. Веждите, косата и други елементи са нарисувани само с няколко щриха и въпреки това черният молив ги прави много ефектни и атрактивни. Вярно е, че сега мога да направя косата кафява, очите сини, морето синьо, но ефектът на черно-бялата рисунка е друг, лично на мен така ми харесва повече и съм го оставила така.
 
Image and video hosting by TinyPic
 
Светлосенките рисуваме с мек молив, като се правят постепенно оформящи се линии, подобно на допълващите щрихи и пълнежа. Те придават обем и триизмерност на предметите и обектите. В картината по-долу светлосенките са с темперни бои. Тук отново можем да видим ефекта на противопоставяне на кривите, подчертан със светлосенките, в крилата и тялото на гълъба.
 
Image and video hosting by TinyPic
 
3. ПРАВИЛНО БОРАВЕНЕ С ЦВЕТОВЕТЕ
 
При оцветяването е важно балансираното използване на студени и топли цветове. По правило сините и зелените нюанси са студени, а жълтите и червените – са топли. Има някои нюанси на синьото, които са топли, те могат да се разграничат като се изсветлят с бяло. Средиземноморското синьо, например, има леко червеникав оттенък, когато се изсветли с бяло, за разлика от тъмносиньото. Освен това съществува и разлика във възприятието на даден цвят в зависимост от това какви цветове са разположени до него, като той може да стане по-топъл или по-студен. Например, ако искаме да придадем с творбата си усещания като уют, топлина, любов и грижи, използваме топли нюанси. В изобразителното изкуство има различни стилове – живопис, натюрморт, стилизирано изкуство и др. Какъвто и стил да изберем за творбата си важно е каква ще е композицията, техниката за рисуване в дълбочина и боравенето с черния молив. Има няколко техники при живописното изкуство.
 
Темпера (още яйчена темпера) е доминиращ и основен модел на рисуване, преобладаващи през европейското Средновековие. Самите темперни бои са едни от най-древните и до изобретяването и разпространението на маслените бои са били основен материал. Те са правени като към яйчен жълтък се е добавял пигмент.
 
Маслени бои е общо понятие за бои, при които пигментите са разтворени в различни видове масла. Използват се основно в живописта. Като „носител“ на пигментите се използват ленено, маково, слънчогледово, орехово и др. масла. Обикновено се продават в метални туби.
Поради гъстотата им маслените бои обикновено се използват с разредител, най-често с терпентин. Степента на разреждане на боите предопределя плътността на покриваемост. В най-разредена форма и при маслените бои се използва терминът „акварелна техника“. При неразредени бои и при по-дебело покритие (което може да достигне няколко сантиметра) е налице „релефна техника“ и т. н.
 
Image and video hosting by TinyPic

Една от картините ми с маслени бои
 
Живописта с маслени бои се отличава от тази с темперни или акрилни бои най-вече по дългия период на съхнене на творбата. По тази причина маслените бои се считат за една от най-сложните и скъпи техники в живописта. Освен това използването им предпоставя покриването на картината (платно, дърво и др.) с някаква основа, наречена грунд. Маслените бои се отличават с дълготрайност и картините, нарисувани с тях, могат да се съхраняват добре. Характерна е също така дълбочината на цветния тон.
 
Акварел (на италиански: acquerello, водни бои) е както размиващата се във вода боя (водна боя), така и творбата, която се рисува с нея с четка върху хартия, а в източната традиция (Китай, Япония, Корея) – често и върху текстилна основа.
Акварелните бои дават светли, ефирни тонове. Живописната техника предполага полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата. По-често се търси игра на цветовете, отколкото уточнен контур. Нерядко основата, върху която се рисува, е влажна. По правило, за разлика от други живописни техники, боите не се смесват. Техниката лесно се съчетава с гваш и рисунка с туш. Гваш (от френски gouache) е вид водна боя от минерален произход, приготвена в разтвор с растителен клей (гума арабика, декстрин и др.). Той има голяма покривна способност и с него се работи върху хартия, най-вече при рисуване на плакати и илюстрации.
 
А това е  и запис на самото провеждане и представяне на курса по рисуване в Родопите с рисунките на децата и безброй запечатани незабравими моменти:
 

 
Юлия Матеева

 

2 thoughts on “Курс по рисуване – Хасовица ’09, със снимки от полите на Родопите
  1. Louise Knaap каза:

    Hi Julia! thanks for sharing that video!! it was so neat to see you and all the children again… brought back so many good memories!!!! some of those drawings are very good!!! It’s good to see you on facebook also 🙂

  2. Dimitar каза:

    Здравейте и благодаря!
    Моят син е на 11, рисува много добре, но досега не е ходил нито на школа,нито на уроци и ми беше много полезно. А не ходи, защото заедно с таланта има и един труден характер-„било му скучно на уроците!“. Та си мисля дали организирате такива курсове с деца в природата, нещо като творчески лагери?
    Ще съм Ви благодарна, ако ми пишете при възможност на @-адреса.
    Поздрави
    Д.Левашки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

96 − = 93