Живот в сила и благодат

Живеем във времена на изпитания, но и на вяра. Вяра, че има изход – дори в безизходни ситуации.

Седейки на бюрото си пред компютъра с намерение да продължа с обичайните си занимания, мислите ми ме отнасят назад далеч във времето – във време на преход, пишещо нова история за моето и за много други семейства. Бях току-що приета в Математическата гимназия, когато с приятелката ми чухме за нова вълна на духовно съживление. Това звучеше като споделяне на добри и вълнуващи новини, но усещах, че ме очаква дълъг път. Път на вяра, на приближаване до Божието слово, на преодоляване на съмненията и в крайна сметка – на лична среща с Бога.

Навярно всичко това е било промисъл от самия Него. Той проправяше пътя ми и ми разкриваше ясно, че извън Него няма истинско удовлетворение и благополучие. Човек не може сам да изчисти сърцето си; опитите да го направи само засилват крещящата му нужда от Спасител. Преди това бях извървяла широкия път на светските „приятелства и любов“ и знаех, че зад тях често се крият ласкателство, завист, лицемерие и суеверие.

Започнах да чета Библията всяка вечер с жив интерес към съдбата на човека. Търсех отговор на въпроса: „Преставаме ли да съществуваме след смъртта и какво се случва след това?“. Тогава пред мен се откри нов хоризонт – път, проправен от патриарсите и пророците, от Исус и Неговите апостоли, от Святия Дух и пророчествата. Този път донесе в живота ми свръхестествена помощ, дори когато изобщо не бях съзнавала присъствието ѝ.

„Защото Божието слово е живо и действено, по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и дух, стави и мозък и съди помислите и намеренията на сърцето.“ Евреи 4:12

„Лопатата, с която отсява зърното от плявата, е вече в ръката Му и Той ще изчисти хармана Си. Ще събере зърното Си в хамбара, а плявата ще изгори в неугасим огън.“ Матей 3:12

Днес много хора говорят за Бога в интервюта пред журналисти, които никога през живота си не са отваряли Библията. Мнозина вървят по свои собствени пътища на ритуалност и лицемерие, измисляйки си удобни правила. Но стоейки далеч от Исус, те всъщност крачат по опасен път, водещ към разрушение.

Всичко това провокира въпроса: „Защо вярвам в Бога?“. За да избегна ада, страданието и болката или за да видя лице в лице Този, който е умрял заради мен, за да ме освободи от злото вътре в мен? За да видя спасени всички, които обичам – семейството и настоящите и бъдещи приятели!

А Бог използва обикновени хора с необикновена вяра, за да извърши велики дела. Хора, облечени в пълното Божие всеоръжие (Ефесяни 6:11-18), които не биха спазарили живота и душите си и не биха приели срама от връщането назад, след като са познали Исус. Хора, чиито изпитания и трудности са засилили вярата им и са доказали любовта на Бога. Неговият „жезъл и тояга“ са достатъчна защита дори и в „долината на мрачната сянка“.

Приятелите, които Бог изпраща по пътя, са верни и безпристрастни. Всъщност единственият начин да изпълним Божията воля, е да вземаме безпристрастни решения, отдавайки заслугите изцяло на Него. Той ни дава брилянтните идеи, просвещава умовете ни, за да Го познаем и единствен Той прогонва страховете ни, избавяйки ни от духовните сили на тъмнината в този свят.

„И наистина сте научили каква е истината за Него и в Него: да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който загива в измамни страсти, да обновите вашето сърце и ум и да облечете новия човек, създаден по образа на Бога в истинска справедливост и святост.“ Ефесяни 4:21-24.

Образованието ми и изпълнението на призивите в живота ми, в това число редица обществени дейности, е било водено от мотивите, изброени по-горе. От увереността, че Този, който е започнал добро дело в мен, ще го усъвършенства до края. (Филип. 1:6)

Научих също, че бездействието и липсата на молитва са преки пътища към заслепяване и заблуда, а оттам – към отчаяние. Основната мисия на църквата е да активира и стимулира хората относно изявяването на плода на Духа в тях. Апостол Павел ни предупреждава, че делата „по плът“ – породени от завист, вражда и разногласия – са враждебни на Бога и разрушават човека, който е Негов храм. Тези дела бяха причината за падението на Исав и Юда. Няма добри дела (например в последния момент), които да ги изкупят или заличат, защото те атакуват самата същност на личността и са несъвместими с радостта, любовта и мира на Божественото естество. Поради това те правят човека чужд за Бога.

Не помага нито номиналното посещение на църква, нито заучените, формални дела. Единственият лек е навременното покаяние, преустановяването на греха и съзнателното вършене на противоположните дела – делата на Духа, които прославят Бога и умножават вярата ни.

Друг трик на врага е да ангажира цялото ни внимание и време със занимания, които не са от първостепенно значение, изсмуквайки силите ни и правейки ни неефективни в делата, които Бог действително желае да вършим. Не са малко пасторите, които подготвят проповедите си в последните минути преди службата. Не са малко и семействата, ангажирани с безброй задачи, но пренебрегващи нещата с истинска стойност.

Бог ни предупреждава, че пътят към спасението е тесен. Това означава, че не бива да пренебрегваме Неговите насоки, за да следваме собствените си пътища, опиянявайки се от временния успех и вслушвайки се в думите на ласкатели, които простират мрежи пред нозете ни (Притчи 29:5). Бог е промислил за всичко, от което имаме нужда във всеки сезон от живота ни, но за да го приемем, трябва да ходим с пълно доверие в Неговия път. Той изчиства живота ни и ни дава Своята добра храна и почивка.

И преживели Неговата любов, промисъл, навременна подкрепа и защита, нека издигнем вярата си, защото тя ще издига нас и няма да ни остави да потънем в отчаяние и безнадеждност.

Основно и старо колкото света оръжие на дявола е да поставя под въпрос почтеността и качествата на Бога, стремейки се да ни заведе в непокорство и да ни обвинява след това. Но Христос дойде, за да съсипе делата на дявола и да подпечата с кръвта Си веднъж и завинаги всички Божии обещания! Само с това свидетелство можем да застанем пред Неговия престол и да чуем думите: „Добра работа, мои добри и верни служители! Над малкото сте били верни, над много ще ви поставя, влезте в радостта на Господаря си!“ (Матей 25:21)

Колкото до всички „християни“, живеещи с напразната надежда, че собствените им мъдрувания ще им осигурят място в Божието царство, заровили дълбоко истинските указания и дарове от Бога, те ще чуят думите: „Зли и лениви служители!“, „Не ви познавам! Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!“ (Матей 7:23)

„Бог е за нас прибежище и сила, винаги изпитана помощ в беди. Затова няма да се уплашим дори земята да се разклати и планините да се срутят всред морето, дори и водите му да бучат и бушуват, а планините да се тресат от надигането им. Една река струи и весели Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.“ Псалми 46:1-4

Юлия Матеева