За нашето образование, отговорности и приоритети

   През последните години станахме свидетели на множество изказани мнения, опасения, становища и предложения в областта на образованието. Сред целия поток от на пръв поглед правилно звучащи послания обаче все повече хора объркано търсят верните решения за децата си и все по-трудно намират подходящите отговори в настоящата ситуация.

Всички искаме децата ни да са добре образовани, възпитани и преди всичко – човечни. Но можем ли да изискаме училището да изгради у детето качествата, които ценим, за изграждането на характера му, за начина, по който общува и за отношението, което има към заобикалящата го действителност? Няма как да говорим за частични резултати, защото, колкото и добра основа да сме положили в началото, без хармонично надграждане – успоредно във всички области, споменати по-горе, балансът се нарушава и изграденото с много усилия лесно може да рухне. А образованието в крайна сметка е съвкупност от много и разнообразни качества, изразяващи се предимно в умението за собствено разсъждение и самостоятелно достигане до съответните изводи.

Мерило за качеството на образованието може да бъде удовлетворението на учениците и техните учители, което идва след постигането на собствени, а не на чужди цели. Говори се за проблеми от всякакъв характер, но не и за основния проблем, че системата на практика е изградена не около основния потребител на образователната услуга, ученика, а около учебното съдържание и неговите създатели, администрацията и други вторични фактори, които би трябвало само да подпомагат преките участници в този процес. Колкото и да е талантлив един учител, той не би бил полезен на своите ученици, ако няма свободата да избира качествено учебно съдържание в зависимост от конкретните потребности на своите възпитаници. Индивидуалните образователни потребности на учениците трудно ще бъдат посрещнати с ненужно усложненото и несъобразено с възрастта им учебно съдържание. Всъщност в настоящата система с едно единствено, одобрено от МОН, учебно съдържание не може да се говори за реално посрещане на индивидуалните потребности на отделния ученик.

Всеки, който е минал през училищната скамейка, знае, че качеството на образованието е въпрос на качество на отношенията – учител-ученик, ученик-ученик и родител-ученик. Без необходимото отношение учебният процес се превръща в полумеханично, безинтересно и еднообразно повтаряне на определена информация, заложена отвън. Учителската професия е преди всичко призвание, а то се изразява най-вече в отношението, като обективността в оценяването е въпрос на професионализъм, а доброто отношение от страна на учителя е безценно по пътя към натрупване на повече знания.

Виждаме също така, че проблемите в образованието са проекция на проблемите в обществото ни като цяло. Свободните хора управляват живота си, а не чакат животът просто да им се случва, делегирайки отговорността на някой друг. За тази цел черпят от опита на другите, поставят по-високи изисквания към себе си и не се отказват лесно, преди да са постигнали поставената цел, създавайки си по-добри инструменти за нейното постигане, с по-добро владеене на ситуацията. Такива хора са и ще бъдат успешни и в областта на образованието на собствените си деца, защото са готови да платят цената, която ще им струва това във всяко едно отношение. В края на краищата всичко е въпрос на ценности, приоритети и отговорност, поета в подходящото време и по подходящия начин.

Юлия Матеева


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

+ 10 = 17