Живот в сила и благодат

Живеем във времена на изпитания, но и на вяра. Вяра, че има изход – дори в безизходни ситуации.

Стоя на бюрото си пред компютъра с намерението да продължа с обичайните си занимания, но мислите ми ме отнасят назад далеч във времето – във време на преход, пишещо нова история за мен и семейството ми. Бях приета в Математическата гимназия и заедно с приятелката ми бяхме чули за нови протестантски църкви и вълна на съживление. Всичко това беше като споделяне на нови и добри новини, но усещах, че изисква дълъг път на вяра, доближаване до Божието слово, преодоляване на съмнения и в крайна сметка – лична среща с Бога. Навярно е било и покана от самия Бог, проправящ пътя ми и разкриващ ясно, че извън Него няма истинско удовлетворение и благополучие.

Няма път, по който човек сам да изчисти сърцето си, без да засили още повече крещящата си нужда от Спасител. Бях минала по широкия път на „приятелство и любов“ в света и знаех, че всъщност това е път на ласкателство, завист, лицемерие и суеверие. Започнах да чета Библията всяка вечер, с интерес относно съдбата на човека, търсейки отговор на въпроса: „преставаме ли да съществуваме след смъртта и какво се случва след това“ и пред мен се отвори нов път – път, проправен от патриарсите и пророците, от Исус и Неговите апостоли, от Святия Дух и пророчества, изпълнили се в живота ми, свръхестествена помощ дори когато не съм знаела за нея.

„Защото Божието слово е живо и действено, по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и дух, стави и мозък и съди помислите и намеренията на сърцето.“ Евреи 4:12

„Лопатата, с която отсява зърното от плявата, е вече в ръката Му и Той ще изчисти хармана Си. Ще събере зърното Си в хамбара, а плявата ще изгори в неугасим огън.“ Матей 3:12

Днес много хора говорят за Бога, интервюирани от журналисти, които никога не са чели Библията… Много хора вървят по свои пътища на ритуалност и лицемерие, измислят свои правила, но стоейки далеч от Исус, вървят по опасен път, водещ до разрушение.

Всичко това провокира въпроса: „защо вярвам в Бога?“ – за да избегна ада, страданието и болката или за да видя лице в лице Този, който е умрял заради мен, за да ме освободи от злото вътре в мен? За да видя спасени всички, които обичам – семейството и настоящите и бъдещи приятели!

А Бог използва обикновени хора с необикновена вяра, за да извърши велики дела. Хора, облечени в пълното Божие всеоръжие (Ефесяни 6:11-18), които не биха спазарили живота и душите си и не биха приели срама от връщането назад, след като са познали Исус. Хора, чиито изпитания и трудности са засилили вярата им и са доказали любовта на Бога. Неговият „жезъл и тояга“ са достатъчна защита дори и в „долината на мрачната сянка“.

Приятелите, които Бог изпраща по пътя, са верни и безпристрастни. Всъщност единственият начин да изпълним Божията воля, е да вземаме безпристрастни решения, отдавайки заслугите изцяло на Него. Той ни дава брилянтните идеи, просвещава умовете ни, за да Го познаем и единствен Той прогонва страховете ни, избавяйки ни от духовните сили на тъмнината в този свят.

„И наистина сте научили каква е истината за Него и в Него: да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който загива в измамни страсти, да обновите вашето сърце и ум и да облечете новия човек, създаден по образа на Бога в истинска справедливост и святост.“ Ефесяни 4:21-24.

Изпълнението на призивите в живота ми, включително моето образование и действия в областта на семейното и детско законодателство, е било водено от мотивите, изброени по-горе. От увереността, че Този, който е започнал добро дело в мен, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос. (Филип. 1:6)

Бездействието и липсата на молитва са преки пътища към заслепяване и заблуда, а оттам – към отчаяние. Основната мисия на църквата е да активира и стимулира хората относно изявяването на плода на Духа в тях.

Апостол Павел ни предупреждава относно делата „по плът“, причинени от завист, вражда и разногласия, че са враждебни на Бога и разрушават човека, който е храм на Бога. Тези дела бяха причина и за поражението на Исав и Юда. Няма добри дела, които да ги изкупят или поправят (напр. в последния момент), защото те атакуват самата същност на човека и са несъвместими с радостта, любовта и мира на Божественото естество. По тази причина те правят човека непознат и несъвместим с Бога. Не се получава и с номинално посещение на църква, нито със заучени и несъвсем желани дела. Единственият лек е навременното покаяние, преустановяване и съзнателно вършене на противоположните дела на Духа, които прославят Бога и увеличават вярата ни.

Друг трик на врага е да ангажира цялото ни внимание и време със занимания, които не са от първостепенно значение, изсмуквайки силите ни и правейки ни неефективни в делата, които Бог действително желае да вършим. Не са малко пасторите, подготвящи се за служба в последните минути непосредствено преди началото. Също така, не са малко и членовете на семейства, ангажирани с много и различни занимания, но пренебрегващи тези, които действително имат значение.

Бог ни предупреждава, че пътят към спасението е тесен. Това означава, че не бива да пренебрегваме насоките Му, следвайки собствените си пътища, опиянявайки се от успеха си и слушайки думите на ласкатели, простиращи се като мрежи по пътя ни. (Притчи 29:5) Бог ни е дал всички напътствия и е промислил за всичко, от което ще имаме нужда във всеки сезон на живота ни, но начинът да го имаме, е като стоим с вяра в Него.

Той изчиства живота ни и ни дава Своята добра храна и почивка. И преживели Неговата любов, промисъл, навременна подкрепа и защита, нека издигнем вярата си, защото тя ще издига нас и няма да ни остави да потънем в отчаяние и безнадеждност. Основно и старо колкото света оръжие на дявола е да поставя под въпрос почтеността и качествата на Бога, стремейки се да ни заведе в непокорство и да ни обвинява след това.

Но Христос дойде, за да съсипе делата на дявола и да подпечата с кръвта си веднъж и завинаги всички Божии обещания! Само с това свидетелство можем да застанем пред Неговия престол и да чуем думите: „Добра работа, мои добри и верни служители! Над малкото сте били верни, над много ще ви поставя, влезте в радостта на Господаря си!“ (Матей 25:21)

Колкото до всички „християни“, живеещи с напразната надежда, че собствените им мъдрувания ще им осигурят място в Божието царство, заровили дълбоко истинските указания и дарове от Бога, те ще чуят думите: „Зли и лениви служители!“, „Не ви познавам! Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!“ (Матей 7:23)

„Бог е за нас прибежище и сила, винаги изпитана помощ в беди. Затова няма да се уплашим, дори земята да се разклати и планините да се срутят всред морето, дори и водите му да бучат и бушуват, а планините да се тресат от надигането им. Една река струи и весели Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.“ Псалми 46:1-4

Юлия Матеева