Общуването е естествена и неизменна потребност

Всеки човек има потребността да бъде разбран, поощрен, изслушан и обичан, или иначе казано, всеки човек има потребност да общува. Акселерацията и новите технологии неизбежно оказват своето влияние и върху общуването. Изучаването на околния свят, прочетените книги, хубавите филми, придобитите новите умения (танци, спорт, изкуство) – всичко това ни дава възможности за общуване в съвременния свят.

От друга страна, трябва да признаем, че амбицията за изява у по-активните и природно интелигентни деца, при които няма припокриване на тази амбиция със знанията и уменията им, ги поставя в доста смешна и нелепа позиция, а крайният резултат е липса на качествено общуване и създаване на конфликти и излишни спорове, породени от това функционално противоречие

Когато с едно дете се работи от ранна възраст (вкъщи или в училище) и то учи по програма, изпълнявайки ежедневно набелязани цели, при всеки контакт с останалите деца, с които то общува, то споделя и част от придобитите си знания и умения. Налице е по-качествено общуване, което изгражда децата, избягвайки противоречието между амбиция и реални умения.

При това, докато детето е малко, би било добре повечето контакти да се случват в присъствието на родител, който може да се намеси много по-адекватно при евентуална неуместна реакция и да научи детето си как да реагира при възникнала подобна ситуации в бъдеще. Както знаем, най-добре се обучава, докато се практикува наученото, не отдалеч, не на теория. В противен случай, ще се стигне до нежелания резултат родителят да се намесва всеки път при идентичен проблем, тъй като не е успял да научи детето си само да се справя в подобни ситуации.

Що се отнася до подобаващите контакти на детето с околните или правилното му отношение към вредите за здравето му (наркотици, неморално поведение) – това обикновено се учи преди всичко от родителите по подходящия за всяко дете начин. Това по правило е територия на родителите, защото с грижата и отговорното си отношение те могат най-добре да възпитат у децата си добрите навици и да ги предпазят от вредни такива. Също така, в непринудените отношения на любов и споделяне родителите предразполагат децата си от малки да изявят своите таланти и заложби, които да развият впоследствие.

Юлия Матеева


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

+ 29 = 37