Живот в сила и благодат

С оглед на законопроекта за образованието имаме желание и добра воля да осъществим диалог за мъдро и конструктивно решение по въпросите на домашното образование.

В исканията си предлагаме превод на член 42 от ирландската конституция:

Конституция на Ирландия

Образование

Член 42 от ирландската конституция:

1. Държавата признава, че основното и естествено лице, което образова детето, е семейството и гарантира, че ще се уважава неизменното право и задължение на родителите да осигуряват, според своите средства, морално и религиозно, интелектуално, физическо и социално образование на своите деца.

2. Родителите ще бъдат свободни да осигуряват това образование в домовете си, в частни училища или в училищата, признати или установени от Държавата.

3. 1. Държавата няма да задължава родителите в разрез със съвестта им и със законните им предпочитания да изпращат децата си в училища, установени от Държавата, или в някакъв друг определен тип училище, посочено от Държавата.

3. 2. Държавата, като защитник на всеобщото благо, обаче ще изисква, в съображение с действителните обстоятелства, в които се намира детето, определен минимум за морално, интелектуално и социално образование.

4. Държавата безплатно ще осигури основното образование и ще положи усилия да допълни и да даде благоразумна помощ на частната и корпоративната образователна инициатива, и когато общественото благо го изисква, да осигури други образователни средства или институции с дължимата грижа обаче към правата на родителите, особено по отношение на религиозния и моралния ред.

5. В изключителни случаи, при които родителите по физически или морални причини не успеят в своето задължение по отношение на своите деца, Държавата като пазител на всеобщото благо, чрез подходящите средства ще положи усилия да запълни мястото на родителите, но винаги с дължимата грижа към естествените и неотменими права на детето.

Даваме за пример ирландската конституция, но това не означава, че ирландското законодателство е единственото, което подкрепя домашното образование като действително успешен метод за обучение на децата. Законодателствата в Дания, Англия, Украйна, Русия, Норвегия, САЩ, Канада, Чили и др. са също добри примери за това. Като цяло резултатите в тези държави по статистически проучвания са следните:

– Най-силна мотивация за своето успешно развитие децата получават в семейството си и то е основният двигател за образованието и възпитанието на децата. Родителите познават най-добре своите деца и са най-силно мотивирани за тяхното добруване във всички аспекти от тяхното развитие, като успоредно с образованието се осъществява и възпитанието.

– По статистически данни децата, обучавани вкъщи, получават образование и социални умения много над средното ниво, като тяхното емоционално и психическо развитие е много стабилно, което им дава възможността да се справят отлично в нестандартни ситуации, имат много добра ориентация и отлични умения в контактите си с хора на различна от тяхната възраст.

– Алтернативните форми на образование са в плюс за цялостното ниво на образование в държавите, където те се практикуват, а ранното институционализиране винаги върви ръка за ръка с алтернативните форми.

– Съществуват множество разнообразни възможности за социализиране на децата извън семейството, като школи и курсове с деца със сходни интереси, с които приятелствата са доказано най-трайни и пълноценни дори и сред посещаващите държавно училище деца.

– По статистически данни болшинството от домашните ученици завършват университет и са благонадеждни граждани на обществото, в което живеят.

Протокол 1, Член 2 от ЕКЗПЧОС гласи –

„Право на образование

Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“

Според този текст родителите имат право да избират типа образование на своите деца, което прави ясна и нашата позиция, че домашното образование не би следвало да се регулира от закона за училищното такова. Въвеждането на определен минимум на морално, интелектуално и социално образование се приема като защита на всеобщото благо и като превантивна мярка срещу злоупотреби, които възникват навсякъде, макар и в дадения случай вероятността за такива да е много по-малка.

Това е нашата позиция и считаме, че е разумно да бъде подкрепена.