Живот в сила и благодат

Болката е винаги симптом, не е диагноза. Когато говорим за освобождаване от болката, обикновено става въпрос за по-дълбок проблем, който изисква възстановяване и обновяване. В най-добрия случай този процес започва от духа и душата, защото физическите проблеми често са свързани с нашето духовно и душевно здраве.

Всъщност, думата „обновявам“ може да бъде обяснена като „превръщам се в нещо ново и различно, в нещо по-добро“. Това определение обобщава какво наистина означава обновяването в Христос, а именно, че ние сме нови създания, нещо по-добро. За някои хора може би е истинска битка да отхвърлят предишния грешен модел на поведение и погрешни навици и напълно да обновят живота си, но можем да бъдем сигурни, че, ако останем верни във взаимоотношенията си с Бога, Той ще ни даде това, което е обещал.

От всички роби, които излязоха с Мойсей от Египет, само 2-ма влязоха в Обещаната от Бога земя – Исус Навиев и Халев. Робството в Египет и Изходът чрез Мойсей е преобраз на нашето робство в греха и Божиите обещания – свобода, мир, радост, вяра, успех… Защо повечето хора не влязоха – нима Бог не искаше те да влязат или респективно, нима Бог не иска някои християни да имат успешен и благословен живот? Нали Той чрез Мойсей извърши толкова чудеса в Египет за тях, а за нас не пожали Своя Единороден Син?! НЕ, не влязоха заради своето неверие.

Сатана иска да се чувстваме тъжни и мърморещи през цялото време, защото знае, че, ако ни държи настрана от радостта, няма нужда да прави много повече. Това, което Той не знае, е, че Бог работи в сърцата ни чрез Святия Дух и трудностите са такива само на повърхността. Много скоро отвътре започват да поникват семената на Божието слово и не след дълго се появяват плодовете от тях – нашата радост, вяра, мир, любов, търпение. Защото кое побеждава света, ако не това, което е родено от Бога – всичко, което е родено от Бога, побеждава света (1 Йоан 5:4). „Защото всичко, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отец, а е от света; а колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и Отца.“ (1 Йоан 2:16, 24) Бог ни говори също, че Неговият зародиш пребъдва в нас (1 Йоан 3:5-24) и ако го запазим, плодът несъмнено ще дойде. Понякога се изискват усилия, но Бог казва, че Неговото бреме е леко и Той ни е дал ресурсите и силата, за да се справим, ако сме покорни на Словото Му!

Възстановяването в библейския смисъл е винаги 3-степенно и като правило започва от духа, продължава с душата и завършва с тялото. (3 Йоан 1:2)

Исус чете в една от синагогите пророчество от книгата Исая и каза: „ето днес се изпълни това пророчество, докато го четях“ (Лука 4:21):

Исая 61:1, 7: „Духът на Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на слабите духом, изпрати Ме да излекувам съкрушените сърца, да възвестя на пленените свобода и на затворниците – освобождаване от тъмницата; вместо Вашия позор ще получите двойна награда! И вместо безчестието ще се радвате на Вашия дял, защото ще наследите двойно в земята си; вечна радост ще бъде у Вас. Защото Аз, Господ, обичам справедливостта, мразя злосторническия грабеж и наистина ще им дам наградата и ще сключа вечен завет с тях.“

Във 2 Тимотей 2:24-26 четем, че Сатана е уловил хората живи чрез ума и волята, за да изпълняват неговата воля. Но чрез Святия Дух Исус стана посредник и ходатай пред Бога, за да освободи угнетените от Сатана – тези, които са повярвали със сърцето си и са изповядали в устата си, че Исус е Христос! Христос не е фамилията на Исус, а титла, обозначаваща, че Той е Помазаникът, Божият Избраник, който се застъпва пред Бога за падналото човечество.

Четем също, че покаянието е дар от Бога, както и вярата, за да не се похвали никой! Затова самоволните небрежни грехове са твърде опасни. Те на първо място винаги имат неблагоприятни последствия за извършващите ги, но също и са показателни за липсата на респект и поклонение пред жертвата на Исус. Защото в крайна сметка не сме ние, които решаваме кога да се покаем и да ни бъде простено, а Бог, Който дава/или не дава дара на покаянието. Освен пасажът по-горе във 2 Тимотей, в този контекст е и този от Евреи 10:26-31 „Ако съзнателно продължаваме да съгрешаваме, след като напълно сме познали истината, не остава вече жертва за грехове…Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показанията на двама или трима свидетели. Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта!… Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог.“ Евреи 10: 26, 28, 29, 31

Нека не забравяме насърчителните думи, с които Бог се обръща към нас като към синове и дъщери:

„Сине мой, не гледай лекомислено на възпитанието от Господа. Не се отчайвай, когато Той те изобличава, защото Господ възпитава онези, които обича, и наказва всеки, когото приема за свой син.“ (Евреи 12:5, 6)

Бог разбира се ни е дал и силна подкрепа, като често обръща злото в добро и ни пази с ангелите си, за да ни укрепи във вярата – „вие сте дошли при планината Сион, при града на живия Бог, при небесния Ерусалим, при десетките хиляди ангели, събрали се с радост. … И сте дошли при Исус, посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори за по-добри неща от кръвта на Авел.“ Евреи 12:22, 24

Думата „Сион“ означава укрепление. В Библията Сион е градът на Давид, а в този пасаж е градът на Бога, с духовно значение.

Сатана мисли, че може да разруши Божия план, но, ако човек се държи здраво за Бога, никога няма да бъде победен. Проблемът идва, когато започне да се опитва да се справя сам, без Бога. Когато Бог казва „следвай Ме“, Той не търси почитатели, които само да се възхищават на истината, а търси последователи, с които да споделя визията и сърцето Си. Сатана идва, за да ни разсее в пътя и да ни отклони, така че в крайна сметка да не вършим онова, за което Бог ни е призовал. Затова нека да стоим твърдо във вярата и в това, което Бог ни е поверил, да почитаме и да се покланяме на Него, не на страха и на неправдата.

Юлия Матеева