Много хора, осланящи на естествената историческа времева линия, не разбират, че в Божието царство няма същото понятие за време. Старозаветните истории (и в частност историята на Мойсей), са много силно свързани със съвременния свят, като преобраз на Египет, Изхода и Обещаната земя. Бог много отблизо и в детайли говори с Мойсей за всичко, което му предстоеше да извърши. Още от самото начало Мойсей беше наясно, че Божиите планове и проникновения са отвъд нашите по човешки, защото Бог щеше да адресира всяко вярване на египтяните. Всички техни „богове“ бяха поставени под изптание и не издържаха изпита. Бог показа, че нито р. Нил, нито техните измислени богове, в образа на слънцето, на животни и статуи, не притежаваха силата, която им се приписваше. И с последното изпитание – че фараонът, наричащ себе си „богът цар“, не беше нищо повече от обикновен човек пред лицето на смъртта, а Израел, като първородното дете на Бога, беше освободен от хватката му.
Божиите думи, написани или предавани с вяра от поколение на поколение, водят до добруването на всички, които ги пазят в сърцата си. Мойсей научи този урок по трудния начин, когато пренебрегна изпълнението на Божия знак за завета, сключен с Авраам – обрязването на своя син – и това можеше да му коства живота, но Бог в своя велик промисъл опази живота му чрез неговата съпруга, Сепфора, която изпълни знака на завета. Бог е сърцевед и знаеше, че поколението на робите, излезли от Египет, не беше способно да завладее обещаните в завета с Авраам земи. Бог изпрати съгледвачи в Ханаан, защото знаеше, че без да виждат себе си като свободни наследници на Божиите обещания, еврейските войници щяха да покажат слабост при първата трудност, която би се появила по пътя им, а още повече в последващите множество битки и щяха много лесно да бъдат победени и дори унищожени. Бог беше с тях и вършеше чудеса за тях, но се изискваше устойчивост и непоколебимост от тяхна страна, за да задържат победата.
Историята на Мойсей ни показва, че робският манталитет много трудно се променя. На първо място причината за робството винаги е непокорство на Божиите предупреждения и напътствия. Изгубили Неговата мощна защита, робите се отдават на негативно мислене и непрестанно оплакване, на егоизъм и завист. Това мислене само по себе си връзва ръцете им, за да задействат в живота си Божиите обещания. Това е много добър урок за всеки, който върви с Бога, защото Божиите мисли и планове по пътя не са като нашите. Можем да бъдем сигурни, че имайки Бог на наша страна, ние минаваме през точния път към спасението и ако се научим да Му се доверяваме и да Го следваме, в крайна сметка ще завършим като победители.
Юлия Матеева
Последни коментари