„Възлюбени, моля се да си здрав и да благоуспяваш във всичко така, както благоуспява душата ти.“ 3-то послание на апостол Йоан 1 глава: 2 стих
Когато потърсим Бога като наш Небесен Баща, вярваме, че, ако ни е обещал нещо, Той е верен и праведен, за да го изпълни, а страховете и съмненията ни се обезсмислят. (Евреи 11:1, 2) Като родители, ако обещаем нещо на нашите деца, те имат всички основания да ни повярват и да не се съмняват в думите ни. По подобен начин е и вярата ни в Бога, като наш духовен баща. „Тъй като сте Негови деца, Бог изпрати Духа на Сина си в сърцата Ви и той вика: „Авва, Отче!“ Така ти вече не си роб на греха, а Божие дете. И понеже си негово дете, Бог те е направил и свой наследник.“ (Галатяни 4:6, 7) В целия Нов завет има примери за усъвършенстване, учещи ни да помагаме на тези под нас и да се учим от тези над нас, но винаги да гледаме на Исус, защото само Той е напълно съвършен. Този процес е невъзможен без любов, защото, изпълвайки душата си с любов, изгонваме всеки страх (1 Йоан 4:18-21).
Повечето хора не харесват лицемерието и са имали неприятни преживявания, свързани с това, но на практика, когато душевната същност на човека не е съобразена с неговия новороден дух, той изпада в лицемерие. В 1 Коринтяни 15:45 четем: „Така казва Писанието: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, а последният Адам е животворен дух.“ Новото творение започва от духа, защото дори когато беше в напълно съвършена среда, Адам избра в душата си да не се покори на Бога. Последният Адам, Исус Христос и всички хора, които Го приемат като Господ в живота си, са водени от Божия Дух, който ражда любов, радост, мир…
Когато приемем Исус Христос за наш Господ и Спасител, ние сме спасени в духа си, спасяваме се в душата си и един ден ще бъдем спасени и в нашите тела, т.е. Бог ще ни даде нови тела. „Скъпи мои, така, както винаги сте се покорявали на Бога – не само когато съм с Вас – продължавайте делото си и постигнете Вашето спасение със страх и трепет“ (Филипяни 2:12) В Евреи 12:14, 15 апостол Павел казва: „Старайте се да живеете в мир с всички хора и с онова освещение, без което никой няма да види Бога. Внимавайте да няма някой, който да не успее да получи Божията благодат, да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда и да оскверни много други хора.“ Тук апостол Павел говори за освещението на душата, защото духът ни, който е новороден при нашето спасение от Бог, кръстен със Святия Дух, е животворен. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, въздържание. Срещу такива неща няма закон. Тези, които принадлежат на Христос Исус, са разпънали грешната си природа с нейните страсти и желания. Тъй като Духът е източникът на нашия нов живот, нека следваме него.“ (Галатяни 5: 22-25)
Духът трябва да бъде водещ в живота ни, за да бъде осветена и нашата душа. Апостол Павел ни предупреждава: „внимавайте, да не би да има в някого от Вас зло, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог. Но насърчавайте се един друг всеки ден, докато все още е „днес“, така че никой да не бъде измамен от греха и да стане коравосърдечен. Защото сме участници заедно с Христос и така ще бъде, ако до края се държим здраво за увереността, която имахме в началото. Както е казано:
„Днес ако чуете Божия глас, не закоравявайте сърцата си както в миналото, когато се разбунтувахте срещу Бога.“ (Евреи 3:12-15) „А праведният ще живее чрез вярата си. Но, ако се отдръпне поради страх, сърцето Ми няма да благоволи към него.“ Но ние не сме от онези, които се отдръпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.“ (Евреи 10:38, 39)
Погрешните неща, наречени грях, разрушават, събарят и носят неудовлетворение. В Евреи 12:1, 2 апостол Павел пише: „Следователно и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, които лесно ни сплитат и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.“
Простителността е задължителна за обновяването на душата (състояща се от ум, чувства и воля), защото непростителността ни пречи да общуваме и да взаимодействаме с другите хора, да се молим за тях, да сме целенасочени в четенето на Писанието, да се изпълваме с Божието присъствие. Прошката, сама по себе си, не е някаква магическа формула, за да може Бог да ни благослови повече, а чисто и просто липсата на прошка, към абсолютно всеки човек, ни лишава от изброените по-горе неща и води до разруха. Всички знаем, че във всички сложни системи, без действащ външен агент, които са отделени, настъпва ентропия и в крайна сметка се разрушават, но системите, които са скачени с други такива, могат да създадат обмен. „Който казва: „Обичам Бога“, а мрази брат си, е лъжец. Лъжец е, защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, когото не е виждал.“ (1 Йоан 4:20)
Когато живеем живот, в който освещаваме или обновяваме душата си, ние можем да разчитаме на Бога, на Неговите ангели, на вярващи хора, на духовни дарби и изцеление, чрез които да сме защитени и да се съпротивим ефективно на духовните сили на тъмнината в този свят.
Юлия Матеева
Последни коментари