Междувременно в живота ни се случи още едно дълбоко вълнуващо събитие — раждането на второто ни дете. Нашето второ момиченце, Роси, се появи като поредното преливащо Божие благословение за всички ни.
Сянката в святото място: Рафинираната атака на доктрините
Успоредно с тази изобилна благодат в живота ни обаче, не липсваха и сериозни предизвикателства. Както Господ Исус ясно предупреждава в Словото Си, в последните времена ще се появят лъжеучения, чрез които сатана ще се опита да заслепи и заблуди, ако е възможно, дори посветените на Него.
В активните ни контакти с някои християнски семейства около нас, започнахме да се сблъскваме с учението за крайната предопределеност. Основната идея на тази доктрина е, че Христос не е умрял за абсолютно всички хора, а само за една ограничена група, която Бог предварително е избрал, като самите избрани нямат свободната воля да се противопоставят на това Божествено решение.
В духа си усещах ясно, че това не е истинското учение на Христос. Съпругът ми първоначално го прие, което се отрази на вярванията на голямата ни дъщеря. Няма да забравя как Лили ме погледна и попита:
– Ами ако аз не съм предопределена от Бога да бъда спасена?
Тогава Божият отговор дойде ясно в духа ми и ѝ казах, че щом Той ѝ се е разкрил и я беше водил и благославял, това беше ясен знак за Неговата любов.
Свободният избор на любовта: Разобличаването на капана
Този разтърсващ въпрос ме накара да изследвам проблема в неговата дълбочина и същност. Проучих, че това човешко схващане на практика изважда човека от автентичния контекст на Едем. Там, в зората на сътворението, Адам и Ева по свой собствен, съзнателен избор прекрачиха изричната Божия забрана и ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Защо Бог веднъж ще допусне непокорство, щом върховната Му воля е непреодолима? Нима Творецът се променя?
Това крайно учение противоречи на самата същност на Бога, Който притежава съвършена свободна воля, както и на природата на човека, сътворен по Негов образ и подобие. То застава срещу основния Божий призив за искреност и чистота, защото ако човекът откликва на Твореца си по принуда, това напълно изтрива смисъла на любовта. Любов по принуда не съществува.
„Стойте прочее твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ – Галатяни 5:1
Бог иска нашето спасение да бъде окончателно, стабилно и вечно, за да няма възможност грехопадението от Едем да се повтаря отново и отново. По тази причина Неговото Слово говори толкова настоятелно за новорождението, за новата природа и за събличането на „стария човек“. На този олтар Бог истински си взаимодейства с човешкото сърце. В резултат на това свято докосване се ражда изцяло нова личност, с нова идентичност и небесни качества, които в контакт с Божествения Дух се запазват и остават непоклатими.
Затова границата на Истината трябва да се пази строго, както упътва апостол Павел:
„Но дори ако някой от нас или ангел от небето ви проповядва благовестие, различно от това, което ви проповядвахме, проклет да бъде!“ – Галатяни 1:8
Изборът на живия завет: Битката за духовната почва
В цялата тази напрегната ситуация знаех добре една важна истина – че само Святият Дух има силата реално да привлече и новороди един човек за Себе Си. Но аз носех своя специфичен майчински дял. Част от обемното пророчество, което получих още на 14-годишна възраст, съдържаше изрична заръка: трябваше да се постарая да дам на децата си здрава духовна основа, като ги възпитавам в реална, жива църква, а не чрез онлайн проповеди и отдалечени дигитални контакти. Разбирах, че моята роля е да подготвя почвата, а те самите ще вземат личното си решение дали да последват Бога в живота си.
Това Божествено обещание беше моят двигател неуморно да търся добра църковна общност. За съжаление, този път се оказа изключително труден. Няколко поредни църкви, през които преминахме, вместо духовно убежище, се оказаха място на сложни взаимоотношения и духовни компромиси, които не носеха закрила за все още малките ни деца. Тези вътрешни дефицити в общностите се сблъскваха с не съвсем здравата духовна основа у дома, но духът ми отказваше да направи компромис с бъдещето на Лили и Роси.
Словото Рема: Нов простор в пустинята
Успоредно с тези вътрешни търсения, Господ не спираше да промисля за нашите практически и битови нужди. Първата ни квартира в Бургас беше добра, но за трима ни беше доста тясна гарсониера – пространство, в което липсваше свобода. Точно тогава Бог ясно ми откри Своето специфично, живо слово — рема. Чрез Своето пророчество Той ми обеща, че съвсем скоро ще ни премести в друг дом, който ще притежава много по-добра локация и големина, но ще бъде на почти същата цена. Човешки погледнато, това изглеждаше малко вероятно за пазара в града, но ние бяхме свикнали да уповаваме на Неговите разчети, а не на земните.
Заедно с пророчеството за новото ни жизнено пространство обаче, Бог ми даде и едно съвсем различно, мащабно пророческо откровение за духовната карта на града. Той ми откри, че в Бургас предстои да се установят две напълно нови църковни общности, които ще дойдат от различни градове в страната. Господ ми разкри, че в същия този момент Неговата невидима ръка вече подготвя пасторите, които ще застанат начело на тези дела. И докато за първото пророчество – това за дома ни – бяха нужни броени месеци, второто се реализира след цели четиринадесет години.
Това знание тогава все пак дойде като истинска надежда за уморената ми от църковни интриги душа. Надежда – че пустинята, в която се намирахме, няма да бъде вечна и че Бог лично подготвя чист, макар и бъдещ път за нас и за децата ни.
Преди да се отвори вратата към физическото ни преместване обаче, моето тяло беше изправено пред поредното сериозно здравословно изпитание. Наложи се да премина през още една операция от херния. Тъй като познавах много добър хирург в Русе, взех малката Лили и отидох при моите родители, в чийто дом предстоеше да изкарам периода около самата интервенция. Операцията премина напълно успешно, превеждайки ме през поредното сериозно физическо изпитание.
Именно по време на възстановяването ми в Русе, Святият Дух ме подтикна да се моля за новата ни квартира в Бургас. Оказа се, че молитвата и действието се засичат в съвършен Божествен синхрон в невидимата сфера. Точно в тези дни Мишо беше открил чудесно място на предвидената от Бога локация. Той беше организирал среща с тогавашните наематели, бе заснел на видео цялото пространство и ми изпрати записа. Когато изгледах кадрите, сърцето ми трепна — квартирата наистина беше прекрасна, точното изпълнение на полученото слово рема.
Докато аз все още бях далеч и се възстановявах, Мишо пое пълната практическа отговорност у дома. Той успешно събра всички наши вещи и с помощта на наети хора премести цялата ни покъщнина в новата просторна квартира.
Адресът на неизказаната мечта
Преди да си дойда обратно в Бургас, Мишо ми беше дал просто адрес с име на улицата и номер. Но когато пристигнах и видях точната локация на новата ни квартира, усетих как краката ми омекнаха. Можех единствено да коленича и да благодаря от цялото си сърце на Бога за изключително голямата Му любов и добрина.
Оказа се, че новият ни дом се намираше точно на онази улица, покрай която бях минавала години по-рано, разхождайки се с тежката бебешка количка. Помня как тогава, прекосявайки за пореден път цялото огромно разстояние от Морската градина до старата ни квартира пеша, тъй като това се водеше разширен център и нямаше удобен градски транспорт, бях погледнала точно към същата тази улица и си бях казала наум: „Тук би било страхотно, ако живеехме… Но е твърде централно място и едва ли ще се осъществи някога.“
Човешкото ми „едва ли“ се беше сблъскало с Божественото „възможно е“. Господ не просто ни беше дал по-голям подслон — Той ни беше настанил точно в центъра на моята тайна, неизказана мечта.
Сблъсък на прага
Всяка обещана земя обаче крие своите предишни вражески „наематели“, които отказват да отстъпят територията без битка. В този нов, просторен дом, който Бог ни подари толкова чудотворно, ние съвсем явно се сблъскахме с реалните духовни сили на тъмнината. Още при първото ни стъпване прекрачих прага с усещането, че атмосферата вътре е странно мрачна и тягостна. Месеци след като бяхме подредили всичките си вещи и бяхме установили ежедневието си, в дома ни започнаха да се случват необясними по човешки и стряскащи неща.
Веднъж, докато бяхме с Лили в хола, въздухът изведнъж натежа. И двете осезаемо доловихме присъствието на страховита, нечиста тъмна сила, която излъчваше директна заплаха. Тя сякаш стоеше точно на прага на отворената врата, парализирайки ни и пречейки ни да преминем. Аз моментално издигнах духовния си щит и започнах да се моля с авторитет. Извиках с вяра към Святия Дух и в същия миг всичко се изчисти. Атмосферата се разреди и цялата стая отново стана напълно нормална.
◀ Назад към началото | Назад към Глава 4 | Напред към Глава 6: Разкъсването на пелерината: Съвършеният тайминг ▶
Последни коментари